информация за родители

Родителите говорят

 Бъди щастлив, за да бъдат щастливи и децата ти

“Обширно изследване установява съществена връзка между майките, които се чувстват депресирани, и “негативни последствия” върху техните деца. Родителската депресия действително може да предизвика поведенчески проблеми при децата.“

Учете децата на оптимизъм

„Според проучване деца, които са учени да тълкуват света по оптимистичен начин, са с по-малък шанс за депресивни състояния по време на тийнейджърските години.“

Дайте им повече време за игра

„Изследователите смятат, че твърде голямото ограничаване на времето за игра може да бъде част от причината за по-забавено когнитивно и емоционално развитие при децата. Според тях играта, при която липсват възрастни, води до интелектуално, социално, физическо и емоционално благосъстояние. Такава игра учи децата на групова работа, споделяне, разрешаване на конфликти, отстояване на мнение и т.н.“

Очаквайте усилие от децата, а не перфекционизъм

„Родители, които поставят твърде голям акцент върху стремежа към постижения у децата си, често им причиняват депресии, тревога и безпокойство.“

Коригирайте средата, за да постигнете щастие

„Проучванията показват силна връзка между щастието и гледането на телевизия. Социолози доказват, че по-щастливите хора гледат значително по-малко телевизия от нещастните. Когато децата гледат телевизия, пропускат много други по-полезни занимания, които биха ги направили по-щастливи хора в дългосрочен план.„

Вечеряйте заедно

„Според изследвания децата, които вечерят заедно със семейството си, са по-стабилни в емоционален план и вероятността да посегнат към употребата на алкохол и наркотици е далеч по-малка. Освен това тези деца получават и по-добри оценки в училище.“


 

Ако детето живее в дух на критичност - то се учи да обвинява.

Ако детето живее във враждебност - то се учи да воюва.

Ако детето живее,заобиколено от присмех - то става боязливо.

Ако детето живее в срам, то се учи да чувства вина.

Ако детето живее в търпимост, то се учи на търпение.

Ако детето живее в насърчение - то се учи на доверие.

Ако детето живее с похвали - то се учи на признателност.

Ако детето живее в честност - то се учи на справедливост.

Ако детето живее в сигурност - то се научава да вярва.

Ако детето живее с одобрение - то се научава да харесва себе си.

Ако детето живее в добронамереност и приятелство - то се научава да открива любов в СВЕТА.


 

 

Най-важните детски уроци за живота

Всеки родител учи детето си на редица полезни неща. Но само мъдрият родител е способен да взима уроци от соственото си дете. А то наистина може да ни научи на много неща. Ето кои са най-важните детски уроци:

 1. Да забравяме лошото.

 Детето може лесно да се разстрои заради някаква глупост. Но то също толкова лесно забравя за това за това: лошото му настроение продължава само няколко минути.Възрастните преживяват своите обиди и разочарования с дни,седмици и дори с месеци.Ако се поучим от детето си да забравяме тези състояния, животът ни ще стане по-лесен.

2. Да преодоляваме рутината.

 Детето е способно да повтаря рутинни действия по сто пъти на ден: да слуша една и съща приказка, да облича и съблича куклата, да строи кула от кубчета, която след това разрушава и т.н. Възрастните се чудят как не му омръзва това. За детето повтарянето на едни и същи действия не е рутина, а израз на истински възторг от определена дейност. Ако и ние се отнасяме по този начин към еднообразната работа, то тя ще получи друго измерение.

3. Да усещаме умората си.

Детето може да заспи на масата, до полупразната чиния или веднага, след като си свали обувките. Ако е уморено, то просто ляга на земята и въобще не се замисля, че трябва да стигне до леглото си. Детето знае кога силите му свършват и веднага започва да си почива. Възрастните са изгубили своята способност да забелязват умората си и не умеят да се съобразяват с нея.

4. Да разбираме потребностите на организма

За да накараме детето да изяде нещо, което не обича, трябва да приложим неимоверни усилия на педагог, клоун, актьор и проповедник. Струва ли си да хабим толкова сили? Възрастните често ядат неща, които не обичат, но в името на някаква цел: диета или др. причини. А това не продължава дълго. Неприятната храна не е най-удачния стимул. По-добре да подражаваме на детето и да ядем само това, което ни харесва.

5. Да бъдем активни

Обикновено детето е енергично и подвижно.То няма да седне на стола, ако може да седне на пода.То няма да върви спокойно, ако може да тича. Ако вие му подражавате и сте по-активни, ще станете по-енергични, а животът ви ще бъде по-разнооразен.

6. Да не бързаме

Малкото дете упорито се бори и съпротивлява на дневния режим, а това е голям пролем за вечно бързащия родител, който трябва да успее за и във „всичко“. Тези мъчения са неизбежни: ние учим детето да се подчинява на режима и часовете. Детето не мисли за времето, когато се занимава с нещо интересно, а това премахва стреса и развива способностите му. Възрастните са изгубили своята способност да не бързат. Те бързат и когато няма за къде да бързат. Понякога на човек просто му е необходимо да си изгуби времето за любимо занимание,дори и за нещо безцелно – това не е лукс,а просто начин да се почустваш човек.

 

7. Да живеем, играейки

Детето умее да превърне всяко скучно,досадно занимание в игра.То си измисля допълнителни правила,поставя рекорди или си въобразява,че е някой друг.Всичко това му позволява да запази интереса към дейността.Ако ние се научим по този начин да се занимаваме с всяка рутинна работа,животът ни би бил по–щастлив.

8. Да задаваме въпроси

„Защо котката не ходи на задните си лапи?Защо слънцето не пада?Защо облаците са бели?“ Тези „глупави“ детски въпроси поставят родителите понякога в трудна ситуация. „Когато пораснеш, ще разбереш“ не е най-добрият отговор, обаче. Тези въпроси не са банални, те просто не ни идват в главата. Трудно можете да отговорите на тях, но ако вложите сили и се постараете, с времето вие задължително ще развиете интелекта си и спосоността да мислите.

9. Да виждаме нещата по нов начин.

Често започваме с интерес да гледаме до олка познат филм заедно с детето, защото вече го гледаме през неговите очи и откриваме нещо ново. Така ние си възвръщаме способността да възприемаме света с всички негови краски и да забелязваме нови неща , които са ни убягнали при „пръв прочит“.

10. Да правим глупости

Някой възрастни посещават психологични тренинги, например „психодрама“, на които те пълзят по пода, , мяукат, представят си, че са Пепеляшка или вълка от Червената шапчица.Тази игра е терапевтична, но тя се заплаща. Ако играете на това с детето си, то „терапията“ще ви излезе напълно безплатно.Вие играете, а това означава, че можете даправите глупости и да се смеете. Играта е не само удоволствие, а емоционално разтоварване, изследване на самия себе си,начин за възстановяване на вътрешното равновесие. Ако имаше площадки за игри за възрастните, светът би станал значително по–добър.

11. Да освободим детето в себе си.

Всеки от нас е бил дете.Постепенно, в процеса на възпитанието, детето става организирано, склонно към самоограничения, недостатъчно щастливо, дори и да постига успехи. „Детето във вас“ таи своята енергия, творчество и радост. Вашите собствени деца могат да ви помогнат да освободите това вътрешно дете. Така вашият син или дъщеря могат да станат вашия малък психотерапевт и самите те да бъдат по – щастливи, като ви направят „по- жив“ родител.